обшѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се простира нашироко, който заема голямо пространство; широк, пространен, просторен. Често от някоя височина погледът му обхваща обширен кръгозор. Вазов. Най-напред започваше пасбището ‒ равно, обширно, възхитително зелено. Йовков. След тая обширна зеленина се чернееха прясно ораните ниви и дъх на прясна земя пълнеше есенния чист въздух. Елин Пелин. || Твърде голям; грамаден, просторен. Обширна стая. Обширен площад. Обширен ум. Обширни познания. 2. Прен. Подробен, обстоен. Рапортът... беше много обширен и пълен с подробни данни около всеки въпрос, който се засягаше в него. Дим. Талев. Обширен доклад. Обширно изложение. Обширна програма.
|