обшѝт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обшия. 2. Като прил. – а) Обточен. Ходи с потури от брашовско сукно, обшити с гайтани. А. Каралчийчев. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, обшит с ресни от жълто злато. П. П. Славейков. б) Обкован. Излизаше пред мелницата и гледаше колята,... а бяха надошли все нови, писани каруци, тежки, обшити с желязо. Йовков.
|