общежѝтие, мн. -я, ср. 1. Помещение, сграда за съвместно живеене на ученици, студенти, работници и др. Студентско общежитие. 2. Колектив от повече лица, които живеят заедно и имат общо имущество, без да образуват семейство. Овчарските къшли и многохилядни стада овце са изчезнали вече, но организацията на тия някогашни общежития, в която има тънък и практичен разум, дисциплина, солидарност и любов към работата, тая организация учудва и днес. Йовков. Манастирско общежитие.
|