общèствен, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до общество (в 1 знач.). Трудът винаги е бил основен фактор в общественото развитие. Г. Караславов. Обществени формации. Обществен строй. Обществен ред. Обществени отношения. 2. Който е свързан с дейността на човеците в обществото. Обществени групи. Обществен деец. Обществено движение. Обществени борби. Обществена дейност. Обществено мнение. Обществени явления. || Който е свързан с обслужването на политическите, професионалните, културните и други нужди на обществото. Обществена организация. Обществена работа. Обществени задължения. Обществени заслуги. Обществен контрол. 3. Общ, който принадлежи на цялото общество. Обществени средства за производство. Обществена собственост. 4. Който е предназначен за всички, за общо ползване. Обществено заведение. Обществено хранене. Обществена баня. Обществена пералня. Обществени сгради. Обществена градина. 5. Организиран от колектив, не частен; колективен. Обществена обработка на земята. Обществено производство. Обществена търговия. Обществена помощ. □ Обществени науки ‒ науки за обществото. Обществено положение ‒ положение и роля на някого в обществото. Трайчев се радваше на добро, почти завидно, обществено положение. Вазов.
|