обществò, мн. -а, ср. 1. Съвкупност от хора, свързани помежду си с определени производствени отношения, които образуват особена степен в историческото развитие на човечеството. Робовладелческо общество. Феодално общество. Буржоазно общество. Социалистическо общество. 2. Само ед. Остар. Кръг от хора, които прекарват заедно, които общуват помежду си; среда, компания. Моето Миче не е кукувица, а човек. И тя има нужда от общество, от хора и слава богу, обществото, в което тя се движи, ѝ прави чест не само на нея, ами и на нас. Елин Пелин. По-голямата част от обществото ми беше познато, имаше в него и писатели. Вазов. Весело общество. Шумно общество. 3. Тесен кръг от хора, които заемат известно обществено положение и дават тон на политическия и културния живот на една страна. По изяществото на носията и обноските личаха, че са от доброто общество на столицата. Вазов. Висше общество. Отбрано общество. Столично общество. 4. Рядко. Съвместно пребиваване с някого, присъствие на някого. Тя беше много мила с него, много разположена в обществото му. Вазов. Още при първите разговори той изгуби самообладание. Неговото остроумие, толкоз гъвкаво и непринудено в дамско общество, се стопи. Г. Караславов. Не ми е приятно неговото общество. 5. Организация, дружество. Освен това Славейкову се дължи и редакцията на българския превод на Библията, издадена от Американското библейско общество. П. П. Славейков. Тоя истински русин, член на Славянското благотворително общество в Одеса, беше пламенен българолюбец. Вазов. □ В общество (остар.) ‒ между хора. Когато сме на вечеринка или в общество, той ме дърпа, за да си отидем. Вазов.
|