общинà ж. 1. Остар. Самоуправителна административна организация на жителите от едно или няколко съседни селища, начело на която стои кмет и общински съвет. Ние сме от Горни Извор. Малко село е то, общината му е Долни Извор, та ние сме над него, по реката. П. Спасов. Той беше постоянен кмет на Борово и преди всичко крадеше общината. Кр. Велков. Околийският началник назначи татко за секретар-бирник в една доста отдалечена селска община. Д. Немиров. Селска община. Градска община. 2. Остар. У българите през Възраждането ‒ организация, обединение на хора, които се грижат за църквата, училището и други народни работи в по-голямо селище. Борис написа молба до преспанската църковна община да го условят за учител и го условиха за класното училище. Дим. Талев. Религиозна община. 3. Разш. Сградата, в която се помещава общинска организация. Кметът и Геракът отидоха в общината и дълго си говориха насаме. Елин Пелин. Нощните пазачи нарамиха пушки и излязоха от общината. Ст. Ц. Даскалов. В общината се почна дълъг съвет. Йовков. 4. Остар. Организация на национално малцинство в голям град. Еврейска община. Турска община. 5. Истор. Политическа и стопанска общност у първобитните славяни и други народи. Първобитна община.
|