общинàр, ят, -я, мн. -и, м. Разг. Член от управата на община; общински съветник. Всяка година избираха нова своя община, която ръководеше народните работи и общинарите бяха повечето от еснафите и от по-младите граждани. Дим. Талев. Викат те в общината наместникът и общинарите. Дим. Талев.
|