общѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който обича да общува; приказлив, словоохотлив. И баджанакът и балдъзата бяха весели, общителни; обичаха да канят гости на обеди и вечери и да участват във весели компании. Г. Райчев.