общỳвам, -аш, несв., непрех. Поддържам връзки, отношения с някого; контактувам. Живееше всред хората, умееше да общува с войниците, да чете техните мисли. Вежинов. Бабини Сусини не общуваха много с него, а само Свиленка идваше у тях или пък децата някой път прескачаха. Кр. Григоров.
|