òбъл, òбла, òбло, мн. òбли, прил. 1. Който има закръглена или кълбеста форма; валчест, топчест. Приготви множество кухи лоени топчета, които оваля между дланите на ръцете си да станат обли и гладки. Ем. Станев. Тя е млада селянка, с обло, мургаво и кротко лице. Ем. Станев. Объл камък. 2. Който има изпъкнали очертания без никакви ръбове; заоблен. Наоколо се жълтеят голи, обли хълмове, облени от утринното слънце. Л. Стоянов. Между дъбовете изпъква в хоризонта нов, по-висок, объл връх. Вазов. || За човешко тяло ‒ заоблен, пълен. Със запретнати обли ръце, хубава, Галунка се обърна да си влезе вкъщи. Йовков. Той дълго гледа подир момичето, което се затули зад храстите, като прикриваше голите си обли крака. Елин Пелин. Обла шия. Обли рамене.
|