объ̀ркан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от объркам. 2. Като прил. ‒ а) Заплетен, забъркан. Мария сръчно заоправя обърканите нишки. Объркано положение. Объркани сметки. б) Прен. Смутен, изплашен. Тя изглеждаше развълнувана, свенлива, като младо объркано момиче. Йовков. Вълчан не продума ни дума, изглеждаше объркан и изплашен. Йовков.
|