объ̀рквам, -аш, несв.; объ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Като бъркам, размесвам две или повече неща; разбърквам. Объркай варта и пясъка. 2. Прен. Остар. Намесвам, замесвам някого в нещо обикн. неприятно. Нас да не объркат в тази проклета война ‒ рече Кръстьо примирително. Г. Караславов. Объркаха ме в една каша, не знам, как ще се оправя сега. 3. Прен. Привеждам нещо в безпорядък; разстройвам, дезорганизирам. Ех, проклетите полицаи! Объркаха ни работата ‒ изръмжа Гърбушката. М. Марчевски. Аз ли обърках живота ти? Аз ли съм виновна? Орлин Василев. Тая неочаквана среща с Христо съвсем обърка мислите ѝ. К. Петканов. Обърквам някому плановете. 4. Прен. Не различавам, смесвам два различни предмета или понятия: сгрешавам. „Чистачките“ разсеяно и погрешно хвърляха тютюневите листа в сандъчетата и объркваха качествата им. Дим. Димов. Пътеките бяха много, стъмни се, объркаха пътя и излязоха на Овчарска колиба. К. Петканов. Когато заговорваше с хората..., тя се срамуваше, объркваше думите си. Г. Райчев. 5. Прен. Правя някой да се смути, заплете и да не знае какво да прави. Внезапно в главата му нахлу нова мисъл, която още повече го смути и обърка. Ив. Мартинов. Едвам сега разбирам смисъла на нахвърлянето му. Искаше да обърка бекаса, да го накара да се издигне повече, отколкото инстинктът за самосъхранение му подсказва. Йовков. обърквам се, объркам се страд. Когато сметките се объркват, и добрите приятели стават неприятели. Св. Минков. □ Обърквам конците (разг.) ‒ а) Заплитам се, обърквам се в работата си или когато трябва да отговоря, да обясня нещо. Тоя момък съвсем обърка конците ‒ пошушна Фратьо чорбаджи. Вазов. б) Слисвам се от силна уплаха. Извикай първенците на селото. Още сега да дойдат. По-скоро! Тодораки обърка конците ‒ щураше се насам-натам и едва намери хора да изпрати за селските първенци. К. Петканов. Обърквам някому сметките (разг.) ‒ попречвам за осъществяването на плановете, намеренията на някого, развалям, разстройвам плановете на някого. Снопите лежат неприбрани, войната е объркала всички сметки. Л. Стоянов. Обърквам я (ги) (разг., неодобр.) ‒ извършвам нещо нередно, не както трябва. Старият се разсърди още повече. ‒ То се знае, то се знае... А ето виж какви си ги объркал! ‒ започна той отново да му се кара. ‒ Така не може, момче! Ив. Мартинов.
|