объ̀рквам се. -аш се, несв.; объркам се, -аш се, св., непрех. 1. За два или повече предмета или лица ‒ смесвам се, сливам се в едно цяло; разбърквам се. Спокойната и черна маса до мелницата изведнъж трепна, хора и коне се объркаха, чу се продължителен шум и звън на желязо. Йовков. Последва страшна блъсканица и в облаците прах, които вдигаха развихрените коне, редиците се объркаха. Ст. Загорчинов. Хич не върви работата! ‒ Всичко ей тъй ще се обърка... ‒ и Кондо направи едно движение на кълбо. Д. Немиров. 2. Прен. Разг. Намесвам се, замесвам се в нещо обикн. неприятно: забърквам се. С турчина се бихме, нищо не излезе. Сега пък сме се объркали в една каша, бог да ни пази. К. Петканов. Щом и ние сме се объркали във войната, писмо от Швейцария не може да дойде. Г. Караславов. 3. Прен. Смущавам се, заплитам се и не зная какво да правя. Аз се смутих, обърках се; няколко мига не знаех какво ще му отвърна, но после се съвзех и отказах решително. Г. Райчев. Тогава младият момък, като видя, че при него умира човек, без да може да му помогне, уплаши се и се обърка. Йовков. Калина от страх се обърка, занемя и плахо поглеждаше настрани. К. Петканов. 4. Прен. Изгубвам посоката, пътя или представа за нещо: заблуждавам се. Ами сега? ‒ каза той. ‒ Из кой път да уловим? Ех че се объркахме. Йовков. Случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там на шир и длъж. се объркала в тъмата и изчезнала в гората. Ас. Разцветников. 5. Прен. Разстройвам се, дезорганизирам се. Объркаха се много работите и се явиха неприятности. Чудомир.
|