объ̀рнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обърна. 2. Като прил. ‒ а) За място, къща, прозорец и под. ‒ който е с лице към нещо; изложен, разположен. Прозорците на къщата, обърнати на север, гледаха цяла Клисура. Вазов. б) Който е с извадена навън, откъм лицето, вътрешна. опака страна; извърнат. След няколко минути се изправи пред стълбата един чер, грапав, висок, с дълъг нос и големи обърнати устни циганин. Цани Гинчев. Обърнат кожух.
|