обявèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от обявя. 2. Като прил. ‒ а) Който е разгласен чрез обявления. Пристигне ли трупа в крайморския им градец, с болезнено нетърпение чакаше обявеното представление. Стаматов. б) Който е оповестен. □ С обявена стойност (канц.) ‒ за пощенска или колетна пратка; чието съдържание е декларирано и съответно оценено, за да бъде заплатено при евентуална загуба или повреда.
|