обявя̀вам, -аш, несв.; обявя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Съобщавам нещо за сведение на всички, широко разгласявам нещо; оповестявам. Излезе и градският разсилен с барабана и обяви по мегданите, Че се поканват всичките граждани да се съберат пред общинското управление на митинг. Влайков. Градският глашатай ‒ барабанчикът Беньо ‒ вече няколко пъти беше обявил за този търг. Ст. Чилингиров. Тогава Панайотов ‒ строен момък ‒ стана, пристъпи и обяви: ‒ „Туй е мойта горска птица, туй е мойта годеница.“ А. Страшимиров. 2. Официално оповестявам началото на някакво действие, състояние, положение. Обявявам заседанието за закрито! ‒ заяви главният инженер. Ив. Мартинов. Обявявам война. Обявявам въстание. Обявявам военно положение. Обявявам съревнование. Обявявам конкурс. 3. Канц. Давам сведения за нещо пред властите; съобщавам, декларирам. Освен този въпрос, чиновникът те пита още ‒ за къде отиваш, колко багаж имаш и има ли да обявиш някои предмети, подлежащи на мито. Ал. Константинов. 4. Книж. Остар. Съобщавам някому нещо, известявам. Тя обяви на Клавдия, че горещо желае да посети баща си. Вазов. Повикай жената си и обяви ѝ моето желание пред мене. Каравелов. След четиригодишно учителстване замина да следва. Обяви, че една млада учителка щяла да му помага. Г. Караславов. 5. Официално провъзгласявам. Ти, думам му, си се заловил да обявяваш нашия град за курортен, но прави си сметката. Чудомир. обявява се, обявя се страд. Някога тук беше спокойно и тихо. Но, щом се обяви мобилизацията, всичко изведнъж се измени. Йовков. Неотдавна, като млада надеждна сила, приеха го в партията. Веднага той се обяви за „шеф на младите“. Йовков.
|