|
обяснèние, мн. -я, ср. 1. Разяснение, пояснение, тълкуване на нещо. Някои от противниците на Каменова загатваха, че бил уволнен поради някакво скандално приключение... Това обяснение беше доста вероятно. Влайков. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той се впущаше в дълги и широки обяснения. Йовков. Всичко е турено на своето място, а то под номер; а понякогаж и с някои обяснения. Каравелов. Впускам се е обяснения. 2. Писмено или устно изложение за оправдание или за признание на нещо. Той разбра, че Заманов с такова хитро обяснение искаше да укрие своята немарливост и слабо усърдие към интересите на държавата. Вазов. Поискаха обяснение от Георги Василев. Той повтори декларацията си. П. Спасов. Искам обяснение от някого. Давам, обяснение. Писмено обяснение. Обяснение в любов. || Разговор за обясняване на нещо, обикн. на някакво недоразумение; разпра. Следобед баща му го повика в кабинета си. Борис очакваше пак дълги обяснения и благи съвети, но този път работата се разви другояче. Г. Караславов. Тяхното присъствие я ядоса. Тя ги изруга. След обяснението, което не трая дълго, те започнаха да напускат стаята. Г. Велев. Имахме едно бурно обяснение. 3. Причина на нещо. Но онова, което най-много смути душата му, беше една случка, или по-право... няколко странни случки, на които той не намираше обяснение. Г. Райчев. Трудно може да се намери обяснението на тия явления. □ Дължа обяснение ‒ нужно е, трябва да обясня.
|