обясня̀вам се, -аш се, несв.; обясня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разговарям с някого, за да изясня своето отношение, становище, държание и под., обикн. с цел да изгладя някакво недоразумение. Аз искам да се обясня с него... Върху ми са били хвърлени гнусни клевети.... Аз имам право да се защитя. Вазов. Като размислял така, хаджи Генчо се върнал назад и сторил намерение да иде пак у дядови Либенови и да се обясни със сърдития старец. Каравелов. Ние изобщо не сме виновни. Дайте ни думата да се обясним. Смирненски. || Водя разговор, разговарям, приказвам. Като видя, че жените показваха по-голяма склонност да се обясняват на чешки език, и бай Ганьо обърна на „чешки“. Ал. Константинов. Говореше, впрочем, тя, и то твърде много и надълго, както обичат да се обясняват всички новаци с телеграфа. Г. Райчев. □ Обяснявам се някому в любов ‒ признавам се в любов, казвам някому, че го любя. Обясняваш ми се в любов, правиш ми предложение за женитба и казваш, че нищо нямало. Йовков. И му се струваше, че ако не избърза да ѝ се обясни и да я завладее, някой по-смел и по-настоятелен мъж ще я отнеме. Г. Караславов.
|