обя̀тия мн., ед. няма, ср. (рус.). 1. Прегръдка. Протегни ми ти ръце, / ... / мойто влюбено сърце / търси твоите обятия. Хр. Ясенов. Тогава горският я прегърна като дете в силните си обятия и захвана да ѝ говори с тих и нежен глас. Елин Пелин. Обятията на Стояница... се разтваряха с нежност и покриваха с майчина топлота малката. Елин Пелин. Хвърлям се в обятията на някого. Държа в обятията си. || Обр. Недей ти малодушно се предава / и тук в обятията на скръбта. К. Христов. 2. Поет. Недра. Като излязоха от снежните обятия на планината, долу ги срещна меко време. Дим. Талев. Никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-обайна местност... всред горските обятия! Вазов. □ Намирам се (съм) в обятията на Морфея (поет.) ‒ спя спокойно. Приемам (посрещам, чакам) някого с отворени обятия ‒ приемам (посрещам, чакам) някого много сърдечно, с голяма радост. Народът ги посрещаше с отворени обятия. Даваше им каквото може. К. Ламбрев.
|