|
овдовя̀вам, -аш, несв.; овдовèя, -èеш, мин. св. овдовя̀х, прич. мин. св. деят. овдовя̀л, -а, -о, мн. овдовèли, св., непрех. 1. Ставам вдовец или вдовица. Тя... беше женена и овдовяла, мъжът ѝ умря или май че го убиха. Йовков. Жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял. А. Каралийчев. 2. Прен. Остар. За учреждение, епархия, царство и под. ‒ оставам без титулярен началник, без владика, цар и под. Той умря от апоплексия след няколко месеца. Класното училище овдовя за неделя или две, доде дойде новият учител. Вазов. Овдовял трон.
|