овехтя̀л, -а, -о, мн. овехтèли. 1. Прич. мин. св. деят. от овехтея. 2. Като прил. ‒ който е станал вехт; извехтял. Старата донесе един овехтял и оръфан портофел от червена кожа. Йовков. Овехтели дрехи.