|
овлажня̀вам1, -аш, несв.; овлажнèя, -èеш, мин. св. овлажня̀х, прич. мин. св. деят. овлажня̀л, -а, -о, мн. овлажнèли, св., непрех. Покривам се с влага, ставам влажен. Николина я гледаше изплашена, разтреперана; очите ѝ взеха бързо да овлажняват. Г. Райчев. Очите му бяха овлажнели и по едната му страна неусетно се отърколи една капка. Влайков. Вълнистите му коси овлажняха от бликнала пот. Д. Немиров. Солта лесно овлажнява.
овлажня̀вам2, -аш, несв.; овлажня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане влажно; навлажнявам. Лека пара овлажни въздуха, здрачът се усили. Ст. Загорчинов. Тя допря чело до стъклото и дъхът ѝ го овлажни. Д. Добревски. Устните му бяха пресъхнали; той прокара език по тях и на два пъти ги овлажни. Ив. Хаджимарчев.
|