Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
овакантя
овакантявам
овакантяване
овал
овалвам
овалване
овален
овалност
овалям
овалян
оваляност
овации
овдовея
овдовявам
овдовяване
овен
овес
овесен
овехтея
овехтявам
овехтяване
овехтял
овея
овладея
овладея се
овладявам
овладявам се
овладяване
овлажнея
овлажня
овлажня се
овлажнявам
овлажнявам се
овлажняване
овнешки
овошка
овощар
овощарка
овощарски
овощарство
овощен
овощия
овраг
овреме
овца
овцевъд
овцевъден
овцевъдец
овцевъдски
овцевъдство
овчар
овчарка
овчарник
овчарница
овчаров
овчарски
овчарство
овчарувам
овчарче
овчедушен
овчедушие
овчи
овъглен
овъгля
овъглявам
овъглявам се
овъгляване
овържа
овързвам
овързване
овърша
овършавам
овършаване
овършея

овцà, мн. овцѝ и овцè, ж. 1. Дребно домашно животно с гъста и дълга вълна. Ovis. Що си ме, майко, продала / на чуждо село аргатин: / овци и кози да паса. Ботев. От една овца две кожи не биват. Погов. Овци без овчар на вълка са дар. Погов. Овца, която се дели от стадото, вълкът я изяжда. Погов. Стадо овце. Дойна овца. Мериносова овца. Тънкорунни овце. 2. Прен. Презрит. Глупав, покорен и безропотен човек. Ние не сме ‒ каза той ‒ безименно стадо и овци безмълвни, а сме многоброен народ със свой език. Дим. Талев. Заблудена овца ‒ безпътен, отклонил се от правия път човек. Горко вам, безумни, овци заблудени, / със гръцка отрова що сте напоени. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.