овцà, мн. овцѝ и овцè, ж. 1. Дребно домашно животно с гъста и дълга вълна. Ovis. Що си ме, майко, продала / на чуждо село аргатин: / овци и кози да паса. Ботев. От една овца две кожи не биват. Погов. Овци без овчар на вълка са дар. Погов. Овца, която се дели от стадото, вълкът я изяжда. Погов. Стадо овце. Дойна овца. Мериносова овца. Тънкорунни овце. 2. Прен. Презрит. Глупав, покорен и безропотен човек. Ние не сме ‒ каза той ‒ безименно стадо и овци безмълвни, а сме многоброен народ със свой език. Дим. Талев. □ Заблудена овца ‒ безпътен, отклонил се от правия път човек. Горко вам, безумни, овци заблудени, / със гръцка отрова що сте напоени. Вазов.
|