Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
овакантя
овакантявам
овакантяване
овал
овалвам
овалване
овален
овалност
овалям
овалян
оваляност
овации
овдовея
овдовявам
овдовяване
овен
овес
овесен
овехтея
овехтявам
овехтяване
овехтял
овея
овладея
овладея се
овладявам
овладявам се
овладяване
овлажнея
овлажня
овлажня се
овлажнявам
овлажнявам се
овлажняване
овнешки
овошка
овощар
овощарка
овощарски
овощарство
овощен
овощия
овраг
овреме
овца
овцевъд
овцевъден
овцевъдец
овцевъдски
овцевъдство
овчар
овчарка
овчарник
овчарница
овчаров
овчарски
овчарство
овчарувам
овчарче
овчедушен
овчедушие
овчи
овъглен
овъгля
овъглявам
овъглявам се
овъгляване
овържа
овързвам
овързване
овърша
овършавам
овършаване
овършея

овчàр, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който пасе овце. Пасе си стадото овчарят, / надува медена цафара. Н. Ракитин. Дето стадото, там и овчарят. Погов. Стадо без овчар вълк го яде. Погов. 2. Лице, което развъжда и отглежда овце; овцевъд. Вие сте прост, груб народ: овчари, орачи, занаятчии. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.