овчàр, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който пасе овце. Пасе си стадото овчарят, / надува медена цафара. Н. Ракитин. Дето стадото, там и овчарят. Погов. Стадо без овчар вълк го яде. Погов. 2. Лице, което развъжда и отглежда овце; овцевъд. Вие сте прост, груб народ: овчари, орачи, занаятчии. Дим. Талев.
|