овчàров, -а, -о, прил. Който принадлежи на овчар. Една само сладка музика изпълва вечерната тишина ‒ сладката музика на зареяното по тъмните дебри овчарово стадо. Йовков. Лудата свирня на овчаровия кавал прозвуча някъде наблизо. Ц. Церковски.