|
овъ̀рзвам, -аш, несв.; овъ̀ржа, -еш, мин. св. овъ̀рзах, св., прех. 1. Връзвам нещо или някого от всички страни, отвсякъде; обвързвам. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам, / овързват ме уж на шега. К. Христов. Една зима Петър взема Захаринчо, овърза му ушите с кърпа и му каза: ‒ Сега да вървим. Елин Пелин. 2. Прен. Разг. Правя някого да се чувства задължен за нещо, лишавам го от свобода на действие. Ще ти намеря аз един предприемач, ще го овържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш как ще поникне къщичката ти. Чудомир. овързвам се, овържа се възвр. и страд.
|