оглàвник, мн. -ци, м. Въже или ремък, с който се връзва добиче за главата. Излеко той успя да постави оглавника зад единия ѝ рог, но, когато се мъчеше да го преметне и на другия, тя се изхитри, та наведе ниско главата си и оглавникът се откачи. И. Волен. Хората, които бяха дошли с Райко, слагаха оглавниците на конете. Ст. Загорчинов.
|