|
òглед м. 1. Юрид. Установяване на факти, свързани с даден процес, като властите или съдът лично на място се убеждават в тяхната достоверност. Днес окръжният съд щеше да дойде да направи оглед на самото място. Йовков. Той събра полицаите и почна бързо да разпорежда: двама от тях и лекарката трябваше веднага да отидат на мандрата и да направят оглед на трупа. Вежинов. Съдебен оглед. Медицински оглед. 2. Оглеждане, разглеждане на нещо. Той измерваше с очи смешния си противник и сякаш търсеше в него по-друго нещо отколкото причина за смях. Подир тоя оглед лицето му стана спокойно. Вазов. 3. Диал. Оглеждане на мома за женитба. Знаеш, моме, знаеш, / защо ти съм дошел, / оглед да те гледам. Нар. пес. Дошли са сватове на оглед. □ Без оглед на нещо ‒ без да се гледа, без да се вземе под внимание нещо. С оглед на (към) нещо ‒ предвид нещо. А после заповяда на хората си да изкопаят на различни места малки окопчета с оглед на най-лошата възможност ‒ ако могилата се превърне в таралежово гнездо. Дим. Димов.
|