|
огледàло, мн. огледалà, ср. Амалгамирано стъкло или метална пластинка, които дават ясно и точно отражение на онова, което се намира пред тях. И жена нали е ‒ гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее. Йовков. Докато закачаше палтото и шапката си..., видя отразена в кристала на стенното огледало фигурата на момичето. А. Гуляшки. В огледалото се вижда лицето, а в приказките сърцето. Погов. Венецианско огледало. Стенно огледало. Джобно огледало. Кристално огледало. Сферично огледало. || Прен. Поет. Блестяща гладка повърхност на вода, небе и под. Сребърното огледало на реката блещи между зелените брегове. Йовков. В дъното на яза, над лъскавото огледало на водата, мрачно се мержелееше силуетът на една воденица. Ем. Станев. Ламтя да потопя душа и смаян взор / на твойто огледало в светлия простор, / о, езеро омайно. Вазов. || Обр. Отражение на особеностите или качествата на някого или на нещо. Мила ми си, дружке злата, / с тия морните очи, / пълни с тайни и лучи ‒ / огледало на душата. Вазов. Чистотата е огледало на културата.
|