|
оглèждам, -аш, несв.; оглèдам, -аш, св., прех. 1. Внимателно гледам нещо от всички страни; разглеждам. Милуш взима донесените обувки, оглежда ги отгоре, отдолу и казва. Йовков. През деня той мина откъм задната улица и огледа зидовете и плетищата, за да разбере откъде най-лесно може да се прехвърля у Станкини. Г. Караславов. 2. Гледам всичко по ред, последователно. Очите му хитро и бързо оглеждат съдии, адвокати. Елин Пелин. Той стигна до голямото кафене на площада, влезе в него и огледа масите, търсейки генерал Марков. Дим. Димов. 3. Гледам някакво отражение в огледало или другаде. Върху капачето на една пудриерка тя оглеждаше тънките си устни. Св. Минков. Веднъж паунът гиздав се навеждаше / над кладенеца бистър / и вдън водата чиста / перата си сияещи оглеждаше. Хр. Радевски. 4. Отразявам. В мътни води на жлебове край крепостния зид оглежда косер сребърен месец. Н. Райнов. Там Вардар пей, въздиша, стене, / огледал хиляди слънца. Лилиев. 5. Диал. Избирам, харесвам, обикн. мома за женитба. Леля Рада... е огледала вече мома като за него. Влайков. оглеждам се, огледам се възвр. и страд. Булката пламва като божур, оглежда се, попипва се по ръченика, по дрехите ‒ не знае защо се смеят. Йовков.
|