оглèждам се, -аш се, несв.; оглèдам се, -аш се, св., непрех. 1. Гледам внимателно наоколо си; озъртам се. Винаги предпазлив и съобразителен, Тачката се спираше често, ослушваше се и се оглеждаше на всички страни. Йовков. Те говорят оживено, оглеждат се и се крият между храстите. Л. Стоянов. Като се оглеждаше на всички страни, той продължаваше да слиза надолу. Ем. Станев. 2. Гледам образа си в огледало или в нещо подобно. После извади малко джебно огледалце, огледа се и пак самодоволно се поотупа от пърхута. Л. Стоянов. 3. Прен. Поет. Само 3 л. Отразявам се. Водата ставаше светла, тиха, прозрачна като стъкло. Дълбоко, дълбоко в нея се оглеждаше синьо небе, бели облаци. Йовков. Спят вечните води, безбрежните води ‒ бездънни, / но в тях се не оглеждат небесата звездни. Яворов.
|