оглупя̀вам, -аш, несв.; оглупèя, -èеш, мин. св. оглупя̀х, прич. мин. св. деят. оглупя̀л, -а, -о, мн. оглупèли, св., непрех. Ставам глупав. Ти не можеш да ни понасяш, не можеш дори спокойно да разговаряш с нас, защото си оглупял от бедността, от подигравките, от униженията. Дим. Димов.
|