|
оглушàвам1, -аш, несв.; оглушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого временно да стане като глух, да не може да чува: заглушавам. Грамадни земна маса се струпва отгоре ми и после ме оглушава страшен гръм. Л. Стоянов. След миг оглуши ме крясък: ‒ Тебе питам, защо не отговаряш? Г. Райчев. 2. За прекалено висок, силен шум или звук ‒ изпълвам пространството и преча да се чуе друго нещо; разнасям се, огласявам. Трясна гръм, разля се, оглуши и сепна пустошта. П. П. Славейков. Лудешки викове, смехове оглушаваха тая долина. Вазов. Публиката въздъхна облекчено и луди ръкопляскания оглушиха салона. Г. Караславов. оглушавам се, оглуша се страд.
оглушàвам2, -аш, несв.; оглушèя, -èеш, мин. св. оглушàх, св., непрех. Ставам глух. Защо мълчиш, Тино, за десети път те питам. Оглушала ли си? А. Каменова. Върху главите ни започнаха да падат различни предмети, полетяха бурета. Ушите ми оглушаха. А. Каралийчев.
|