оглушѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За шум, звук ‒ който е толкова силен, че може да оглушава1. Пушките загърмяват. Всичко отведнъж се слива в един оглушителен трясък, не се чува повече нищо. Йовков. Оглушителен рев.