Речник

òгнен, -а, -о, прил. 1. Който е от огън. Отведнъж избухна пожар. Огнен обръч от високи пламъци се появи наоколо. Елин Пелин. Вечер... грееха огнените сияния на запалените села. Йовков. Десетина младежи хвърлят непрекъснато в огнената стихия клони и дънери. Г. Караславов. || Обр. Бучеше и ехтеше боят, шумеше огнено, бурно море. Йовков. Светкавиците мятаха кратки блясъци, сякаш някой размахваше из нощта огнени мечове. Йовков. Притъмня, отвсъде се запуши, / огнена змия залъкатуши, / изведнъж небето се пропукна / с трясъци, порой обилен рукна. Н. Ракитин. 2. Който е жълточервен и блестящ като огън. Разтопената мед се поклащаше тежко в дълбоката лъжица, покапаха няколко бели, огнени капки. Дим. Талев. Вечерните зари трептят / във огнено сияние. К. Христов. Светулки чертаеха огнените си знаци в мрака. Йовков. Там, където сводът се врязваше в просторите на безкрайното море, се подаде огненият диск на пълната луна. А. Страшимиров. Огнена лава. 3. Който е горещ като огън. Дъх ведър нивята заспали / облъхва след огнений зной. Дебелянов. Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Елин Пелин. Слънцето се подаде над планината ‒ червено, огнено, и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините. Цани Гинчев. Европа остава далече. Вместо нея се вижда Африка. Слънцето сипе огнени стрели Св. Минков. 4. Огнестрелен. Тук се бяха събрали над четиристотин въстаници и бяха обградили аскера с един жив, огнен обръч. Дим. Талев. Пред огнената песен на катюшите прехвалените немски оръдия „Фердинанд“ бяха замлъкнали отдавна. Дим. Ангелов. 5. Прен. Пламенен, страстен, буен. Това беше една висока хубава жена с черни огнени очи. Вазов. Остави ме с огнени целувки / да обсипя твоето лице! К. Христов. Вее утринна прохлада / в моето лице ‒ / аз съм млада, млада, млада, / с огнено сърце. Багряна. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Йовков. Огнена реч. Огнена страст. □ Огнена линия (воен., остар.) ‒ място на бойното поле, където се развиват най-активни бойни действия; огнева линия. Огнени езици (поет.) ‒ пламъци. На запад,... където през нощта виждаше пламъците от стрелбата, сега играеха широки огнени езици и високо на север се носеха къдрави облаци дим. Хар. Русев. От време на време между червените кълба дим, които забулваха гарата, се промъкваха огромни огнени езици. Дим. Димов.