òгнѝца ж. Диал. Болест ‒ тифус, пневмония, малария и под. ‒ придружена със силна треска, висока температура. Неговите очи горяха с лош огън..., тялото му трепереше в жара на начеваща огница. Ст. Загорчинов. Старецът... започна цял да се тресе като болен от огница. Ст. Загорчинов. У Лалка се появи силна треска ‒ огница. Вазов.
|