Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
оглавник
оглавя
оглавявам
оглавяване
огладен
огладнея
огладнявам
огладя
оглаждам
оглаждане
оглася
огласявам
огласяване
огласям
огласяне
оглашен
оглед
огледален
огледало
огледалце
огледам
огледам се
огледвам
огледване
огледник
огледница
оглеждам
оглеждам се
оглеждане
оглождвам
оглождя
оглозгам
оглозгвам
оглозгване
оглупея
оглупявам
оглупяване
оглуша
оглушавам
оглушаване
оглушея
оглушителен
оглушително
оглушки
огнебойка
огневи
огнен
огнено
огненочервен
огнеопасен
огнепоклонник
огнепоклонница
огнепоклоннически
огнепоклонничество
огнепръскач
огнепръскачка
огнестрелен
огнеупорен
огнеупорност
огнехвъргачка
огниво
огнило
огница
огничав
огнище
огняр
огнярски
оголвам
оголвам се
оголване
оголен
оголея
оголя
оголя се
оголявам
оголяване
оголял
оголям
оголям се
оголяне
огорча
огорчавам
огорчаване
огорчен
огорчение
огорчено
ограбвам
ограбване
ограбвач
ограбя
ограда
ограден
оградисам
оградисвам
оградисване
оградя
ограждам
ограждане
огражданя
огражданя се
огражданявам
огражданявам се
огражданяване
ограмотен
ограмотя
ограмотявам
ограмотяване
огранича
огранича се
ограничавам
ограничавам се
ограничаване
ограничен
ограничение
ограничено
ограниченост
ограничителен
огреба
огребвам
огребване
огрев
огреша
огреша се
огрешавам
огрешавам се
огрешаване
огрея
огрибам
огрибане
огрибка
огриза
огризвам
огризване
огризка
огромен
огромност
огрубея
огрубя
огрубявам
огрубяване
огрубял
огрубялост
огрухам
огрухвам
огрухване
огрявам
огряване
огрян
огъвам
огъвам се
огъване
огън
огъна
огъна се
огърле
огърлица

огнѝще, мн. -а, ср. 1. Специално пригодено място в сграда, където се кладе огън. Те си направиха широка топла землянка, с огнище и комин в дъното. Елин Пелин. До единия ъгъл имаше огнище и там горяха съчки. Ст. Загорчинов. Султана бе приседнала пред огнището и за втори път поразбутваше главните. Дим. Талев. На огнището му трева да изникне. Клетва. || Разш. Място, където се кладе или е кладен огън. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище, загърната със стария си шинел. Г. Караславов. Ей, ранила, трепна плахо / в небеса зорница ясна, / и огнището край пътя / вече догоря, изгасна. П. П. Славейков. На ланско огнище огън търси. Погов. 2. Разш. Дом. Но кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище. Вазов. С мъка са се откъртили преселниците от своите вековни огнища. А. Каралийчев. Завърни се в тихото огнище / подир толкоз лутане в света! Багряна. Бащино огнище топло пепелище. Погов. Родно огнище. Домашно огнище. 3. Прен. Книж. Център, изходна, начална точка, където се поражда и от където започва да се разпространява нещо. Работилницата на Любен Расков и на другарите му беше първото огнище на социализма в Преспа. Дим. Талев. Огнище на земетресение. Огнище на война. 4. Диал. Корени на царевица, лоза, картофи и др. растения, които се зариват. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати, не забравяше да хвърли шепа царевица или да насади някое огнище картофи. Кр. Григоров. || Диал. Купчина израсли едно до друго растения. Там се виждаше малък двор с няколко овошки, а под самия прозорец ‒ две-три огнища с пролетни цветя. Г. Райчев. Горят слънчогледи на жълти огнища в полята. Ас. Разцветников.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.