огнѝще, мн. -а, ср. 1. Специално пригодено място в сграда, където се кладе огън. Те си направиха широка топла землянка, с огнище и комин в дъното. Елин Пелин. До единия ъгъл имаше огнище и там горяха съчки. Ст. Загорчинов. Султана бе приседнала пред огнището и за втори път поразбутваше главните. Дим. Талев. На огнището му трева да изникне. Клетва. || Разш. Място, където се кладе или е кладен огън. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище, загърната със стария си шинел. Г. Караславов. Ей, ранила, трепна плахо / в небеса зорница ясна, / и огнището край пътя / вече догоря, изгасна. П. П. Славейков. На ланско огнище огън търси. Погов. 2. Разш. Дом. Но кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище. Вазов. С мъка са се откъртили преселниците от своите вековни огнища. А. Каралийчев. Завърни се в тихото огнище / подир толкоз лутане в света! Багряна. Бащино огнище топло пепелище. Погов. Родно огнище. Домашно огнище. 3. Прен. Книж. Център, изходна, начална точка, където се поражда и от където започва да се разпространява нещо. Работилницата на Любен Расков и на другарите му беше първото огнище на социализма в Преспа. Дим. Талев. Огнище на земетресение. Огнище на война. 4. Диал. Корени на царевица, лоза, картофи и др. растения, които се зариват. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати, не забравяше да хвърли шепа царевица или да насади някое огнище картофи. Кр. Григоров. || Диал. Купчина израсли едно до друго растения. Там се виждаше малък двор с няколко овошки, а под самия прозорец ‒ две-три огнища с пролетни цветя. Г. Райчев. Горят слънчогледи на жълти огнища в полята. Ас. Разцветников.
|