огня̀р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник, който поддържа огъня на парен котел. Огнярят хвърляше (въглища) така, че да се получи равномерен пламък навсякъде. Ив. Бурин. За парния котел беше необходим огняр. Кр. Велков.