|
огòлен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от оголя. 2. Като прил. ‒ а) Непокрит, необлечен, разголен. От всякъде идат хора и бързат нататък... Бедняци, дрипави, с оголени меса. Елин Пелин. б) Обелен, излющен. Краищата на кабелите бяха оголени и агентът пристегна до болка медните телчета около врата и ръката на стареца. Хар. Русев. Грамади срутени къщи и над тях ‒ високи, оголени стени. Г. Райчев. в) Лишен от растителност. Едва изминахме селото и ситен дъждец ни заръси върху оголените Беловски хълмове. Ал. Константинов. Оголени клони. г) Прен. Ограбен. Оголеният селянин, ограбеният занаятчия, сиромахът работник ‒ всички станали и сочат юмрук на омразния деспот. Г. Кирков.
|