|
оголя̀вам, -аш, несв.; оголèя, -èеш, мин. св. оголя̀х, прич. мин. св. деят. оголя̀л, -а, -о, мн. оголèли, св., непрех. 1. Оставам с недостатъчно, износено, изпокъсано облекло. Не искам ни платно, ни... ‒ Ти не искаш, но мъжът ти е оголял ‒ няма риза на гърба си! К. Петканов. 2. Лишавам се от растителност, листа, косми и под. Главата му е съвсем оголяла вече. 3. Прен. Напълно се разорявам, ставам съвършено беден; обеднявам, осиромашавам. Търговията е спряна, фабриките не работят, хората са обосели и оголели. Г. Караславов. А тук, под планината, вилнееше дръзко невиждан грабеж.... Хората стигаха от това до просешка тояга, оголяваха, умираха преждевременно. Кр. Велков.
|