|
оголя̀л, -а, -о, мн. оголèли. 1. Прич. мин. св. деят. от оголея. 2. Като прил. ‒ а) Който е останал без необходимото облекло. Парите пак не стигат, едва се изхранват, за дрехи не може и да се говори, а пък съвсем са оголели. П. Спасов. Съживиха се, развеселиха се и преспанци. Нямаше гладни и оголели люде. Дим. Талев. б) Лишен от листа, от растителност. По оголелите вейки на дърветата трепереха умиращи последните листа и падаха със суха въздишка. Елин Пелин. Пред нас се изправяше надменно... оголелият със страшни сипеи връх Кадемли. Вазов. || За глава ‒ лишен от косми: плешив. Главата му... имаше на върха си едно съвсем оголяло място. Йовков. в) За помещение, къща и под. ‒ съвсем изпразнен от необходимите мебели и покъщнина празен, ограбен. Оголялата къща и опустелите полици показваха, че отдавна вече нямаше какво да се носи и продава. Вазов. Отвред оголели и рухнали сгради, / отвред е во огън градът. К. Христов.
|