огорчàвам, -аш, несв.; огорчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам огорчение; наскърбявам, натъжавам. Той можеше винаги да се откаже от всяка своя мечта, от всяко свое желание,... за да не огорчи, за да не наскърби някого, за да не причини болка някому. Дим. Талев. Прости на всички, които бяха го обидили и огорчили, прости и на Йоргаке. Йовков. огорчавам се, огорча се страд. Не бива народът да се огорчава, когато ние се веселим. Вазов.
|