огорчèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от огорча. 2. Като прил. ‒ който изпитва, преживява огорчение; натъжен, наскърбен, засегнат. Засрамена, огорчена и убита, младата жена вървеше, без да вижда нещо пред себе си. Йовков.