|
огорчèние, мн. -я, ср. Остра душевна болка, причинена от някого или от нещо; мъка, скръб, тъга. С чувството на голямо огорчение и обида Гражев стана и заповяда да го последват. Ив. Мартинов. Дълбоко огорчение. □ Изпивам чашата на огорчението (книж.) ‒ търпеливо понасям всички страдания докрай. Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението. Вазов.
|