|
огрàбвам, -аш, несв.; огрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чрез грабеж отнемам от някого всичко ценно, като пари, имущество и под.; обирам. Синът на Павли,... след като се губи с месеци, появи се с другари из кърищата около Сенебир, спираха и ограбваха пътниците. Йовков. Ти ме разори, ограби ме... Без средства оставам... на улицата, сама. Йовков. Какво гледате, братя селяни ‒ каза войводата. ‒ Докога ще ви ограбват и убиват аги, кехаи и бейове? Дим. Талев. ограбвам се, ограбя се страд. Народът негодува, задето му се ограбват храните, вълната, мазнините. Хар. Русев.
|