Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	оглавник оглавя оглавявам оглавяване огладен огладнея огладнявам огладя оглаждам оглаждане оглася огласявам огласяване огласям огласяне оглашен оглед огледален огледало огледалце огледам огледам се огледвам огледване огледник огледница оглеждам оглеждам се оглеждане оглождвам оглождя оглозгам оглозгвам оглозгване оглупея оглупявам оглупяване оглуша оглушавам оглушаване оглушея оглушителен оглушително оглушки огнебойка огневи огнен огнено огненочервен огнеопасен огнепоклонник огнепоклонница огнепоклоннически огнепоклонничество огнепръскач огнепръскачка огнестрелен огнеупорен огнеупорност огнехвъргачка огниво огнило огница огничав огнище огняр огнярски оголвам оголвам се оголване оголен оголея оголя оголя се оголявам оголяване оголял оголям оголям се оголяне огорча огорчавам огорчаване огорчен огорчение огорчено ограбвам ограбване ограбвач ограбя ограда ограден оградисам оградисвам оградисване оградя ограждам ограждане огражданя огражданя се огражданявам огражданявам се огражданяване ограмотен ограмотя ограмотявам ограмотяване огранича огранича се ограничавам ограничавам се ограничаване ограничен ограничение ограничено ограниченост ограничителен огреба огребвам огребване огрев огреша огреша се огрешавам огрешавам се огрешаване огрея огрибам огрибане огрибка огриза огризвам огризване огризка огромен огромност огрубея огрубя огрубявам огрубяване огрубял огрубялост огрухам огрухвам огрухване огрявам огряване огрян огъвам огъвам се огъване огън огъна огъна се огърле огърлица	ограничèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от огранича. 2. Като прил. ‒ а) Който има някакви граници. Затворена в ограничено пространство, парата упражнява налягане. б) Малък, недостатъчен. Когато времето биваше ограничено, разискванията продължаваха по пътя към обекта. Г. Караславов. Наемът от квартирантите и малката пенсийка... бяха предостатъчни за ограничените ѝ нужди. Г. Райчев. Средствата му са ограничени. Книгата бе издадена в ограничен тираж. в) Прен. За човек ‒ който е с оскъдни способности и интереси, който няма широк поглед върху нещата. И тя е като тебе ‒ ограничени хора, еснафи ‒ не искам да ви слушам, не ми трябвате. Г. Райчев. По волята на баща си и на майка си тя се омъжи за възрастен, ограничен, плешив съдия. Г. Караславов. Духовно ограничен. \|\| С оскъдни, малки възможности; тесен, беден. Умственият кръгозор на Аликс беше съвсем ограничен. Тя не познаваше друго освен околностите на Лимен, пияницата Херакли и българските войници. Дим. Димов. Ограничен ум.

Речник