Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
о о- оа об ов ог од ож оз ой ок о̀ ол ом он оп ор ос от оф ох оц оч ош ощ оя	оглавник оглавя оглавявам оглавяване огладен огладнея огладнявам огладя оглаждам оглаждане оглася огласявам огласяване огласям огласяне оглашен оглед огледален огледало огледалце огледам огледам се огледвам огледване огледник огледница оглеждам оглеждам се оглеждане оглождвам оглождя оглозгам оглозгвам оглозгване оглупея оглупявам оглупяване оглуша оглушавам оглушаване оглушея оглушителен оглушително оглушки огнебойка огневи огнен огнено огненочервен огнеопасен огнепоклонник огнепоклонница огнепоклоннически огнепоклонничество огнепръскач огнепръскачка огнестрелен огнеупорен огнеупорност огнехвъргачка огниво огнило огница огничав огнище огняр огнярски оголвам оголвам се оголване оголен оголея оголя оголя се оголявам оголяване оголял оголям оголям се оголяне огорча огорчавам огорчаване огорчен огорчение огорчено ограбвам ограбване ограбвач ограбя ограда ограден оградисам оградисвам оградисване оградя ограждам ограждане огражданя огражданя се огражданявам огражданявам се огражданяване ограмотен ограмотя ограмотявам ограмотяване огранича огранича се ограничавам ограничавам се ограничаване ограничен ограничение ограничено ограниченост ограничителен огреба огребвам огребване огрев огреша огреша се огрешавам огрешавам се огрешаване огрея огрибам огрибане огрибка огриза огризвам огризване огризка огромен огромност огрубея огрубя огрубявам огрубяване огрубял огрубялост огрухам огрухвам огрухване огрявам огряване огрян огъвам огъвам се огъване огън огъна огъна се огърле огърлица	огря̀н, -а, -о, мн. огрени. 1. Прич. мин. страд. от огрея. 2. Като прил. ‒ който е облян от лъчите на някаква светлина. Това лято прекарах в село, моето хубаво село, вечно огряно от слънцето. Елин Пелин. \|\| Обр. С огрян от радост ведър лик / чух зов към светли бъднини. Дебелянов. В ден на труд, огрян с надежда щедра, / първа кукувица ме закука. Н. Ракитин.

Речник