огъ̀рлица ж. Наниз от бисери, корали, мъниста и др., който се носи на шията като украшение. Огърлица от бисери светеше на шията ѝ. Вазов. Теодора свали от врата си скъпоценна огърлица от корали. Вазов. Босилко Радойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невен и огърлица бисер, ‒ / а майци ѝ похти с позлати. П. П. Славейков.
|