|
одая̀ ж. (тур.). Диал. 1. Стая. Щом закачи менците на водника, влезе в одаята и се тръшна на миндера. Влайков. Димовица прибра децата си в одаята и сложи вечерята там. Г. Караславов. 2. Остар. Специално помещение в турски села, където пътниците пренощували и получавали храна безплатно. Във всяко село по-богати турци имат особени къщи, назовани одаи, отворени за всеки пътник безплатно да се нахрани и пренощува. Блъсков.
|