|
одèжда ж. 1. Обикн. мн. Дрехи, които облича духовно лице при богослужение. Пред олтара стоеше свещеник в одежди. Вазов. На първа линия... заеха място свещениците..., всичките облечени в черковните си одежди, с кръстове, евангелия и кандилници в ръка. З. Стоянов. 2. Поет. Скъпа дреха. Отвъд царицата виж в сърмени одежди. П. П. Славейков. Пристъпват възкръснали странни мечти, / ту образ на дева жадувана грейне, / ... / ту плахо се мерне в одежди жалейни / на минало щастие призрак любим. Смирненски. || Обр. Слънчеви лъчи запозлатяваха зелената одежда на гората и хвърляха светли петна във влажния сенчест път. Вазов.
|